обвѝвам, -аш, несв.; обвѝя, -ѝеш, мин. св. обвих, прич. мин. страд. обвѝт, св., прех. 1. Покривам нещо изцяло, от всички страни; увивам. Свалят платното, което още го обвива, и ние виждаме паметника. Н. Фурнаджиев. Но хининът беше на прах... и Кристало бе забравила да го обвие поне в цигарена хартия. Дим. Димов. || Прен. Обгръщам, заобикалям. Бъдете щастливи. Не виждайте как / настига ни буря, обвива ни мрак. Вапцаров. 2. Обхващам, обгръщам (с ръце). Ръката му обвива кръста ѝ и като нажежен колан я пристяга. К. Петканов. Тя го прегърна близко, сладко, обви го с малките си ръце. Елин Пелин. Върху Иво мъртва паднах и в прегръдки са обвих го. П. П. Славейков. || Завивам, увивам се около нещо. Една черна кърпа обвиваше всякога шията му чак до подбрадника. Йовков. Той навлезе в планината по течението на една рекичка, която се провираше между високи, чудати скали. Трънливи и жилести къпини обвиваха подножията им. Елин Пелин. На букът ръбестия ствол / лозата стройна е обвила. П. П. Славейков. обвивам се, обвия се страд.
|