обвинѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. 1. Лице, което обвинява някого в нещо. Той не беше член на общината, но бе дошъл като близък на подсъдимите и с чувство на засегнат, на пострадал и на обвинител. Дим. Талев. 2. Юрид. Лице, което поддържа обвинение срещу някого пред съдебните органи; прокурор.
|