обгрàждам, -аш, несв.; обградя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Рядко. Правя ограда на нещо. Той насече вършини... и обгради двора. П. Ю. Тодоров. 2. Обикалям някого или нещо от всички страни; обкръжавам. Пристигнаха още въоръжени войници, обградиха ги и ги отведоха в един празен склад. К. Петканов. Наистина тя приличаше на крепост ‒ висок зид я обграждаше от всички страни. М. Марчевски. Гъст шумак обгражда отвред реката. Н. Ракитин. 3. Прен. Проявявам, показвам отношение, чувства към някого. И реди се тази ми стая от моята скъпа майчица, която ме обгражда с нежна грижи. Влайков. обграждам се, обградя се страд.
|