обгръ̀щам, -аш, несв.; обгъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обгъ̀рнат, св., прех. 1. Обхващам някого, нещо с ръце. Едни ѝ теглеха куфара..., други я дърпаха за шала, друго я обгръщаше с ръце. Вазов. Когато останаха сами, младата жена приближи до мъжа... Тя го обгърна през раменете и отново се засмя. К. Константинов. Като мина на отвъдната страна на къщата, погледът му зърна веднага кух почернял дънер, дебел колкото да го обгърнат двама души. Ст. Загорчинов. 2. Увивам, завивам нещо изцяло. Тя се вижда булка... Воал тънък... я обгръща от главата до петите. Елин Пелин. || Увивам се, завивам се около нещо. Той виждаше широк одър на горния етаж, клонете на стара лоза, обгърнали къщата. Г. Райчев. || Обр. Беше вече дълбока нощ, тишина обгърна цялата къща. Дим. Талев. Тиха и топла нощ обгърна селото. Йовков. Буйни пламъци обгърнаха сухите дърва и се издигнаха високо. Елин Пелин. 3. Прен. Обхващам напълно, изцяло, до край с поглед, мисъл или някакво чувство. Той гледаше Стояна мълчаливо, сетне... обгърна с внимателен поглед цялата работилница. Дим. Талев. Разпитваше за всичко: въобще с въпросите си изцяло обгърна живота в отдавна напуснатата от него родина. Г. Белев. обгръщам се, обгърна се страд.
|