òбед и обя̀д, -ът, -а, мн. òбеди, обя̀да (сл. ч.), м. 1. Хранене около средата на деня. Веднага след обеда ставаме и се нареждаме все покрай слога. Влайков. Елате на обед във вторник. Вазов. Днес за пръв път ще ни дават на обяд ядене: супа, печено и сутляш. Л. Стоянов. 2. Храната, приготвена за това хранене. Странджата беше сготвил вече обеда за обикновените си посетители хъшове: тенджерата с фасула, свалена от огъня, изпущаше топла пара. Вазов. Обядът е готов. Минават в обедната стая и сядат около трапезата. Ал. Константинов. 3. Само ед. нечленувано. Времето за това хранене, обикн. средата на деня; пладне. Той влезе в село тъкмо по обед... Работниците навярно се хранеха някъде на сянка. Йовков.
|