обедня̀вам, -аш, несв.; обеднèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. обедня̀л, -а, -о, мн. обеднèли, св., непрех. 1. Ставам беден; осиромашавам. Но най-после разчу се навсякъде, че Нейкови са обеднели... Дето ще се рече, вкъщи вече няма да има много пари. Д. Немиров. 2. Прен. Губя част от състава си. Почвата обеднява откъм фосфати.
|