обезлюдèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от обезлюдя. 2. Като прил. ‒ който е останал съвсем без хора; пуст. Селата все димяха още... Мерзост на запустение царуваше по обезлюдените полета. Вазов.