обезобразèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от обезобразя. 2. Като прил. ‒ който е загубил напълно естествения си вид и е станал грозен. Но като видя миловидното и симпатично някога лице на снаха си обезобразено от бръчките на мизерията, грижите и тревогите, една вълна на досада и блудкавост заля гърдите му. Г. Караславов. Те гледаха един обезобразен, разкъсан и обезформен труп, прострян на пътя. Г. Райчев.
|