обезобразя̀вам, -аш, несв.; обезобразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого или нещо да промени напълно естествения си вид, изглед и да стане грозен. С обезобразено от изгаряне лице, Илия Саваков беше противен за гледане. Дим. Ангелов. Скотски ужас бе обезобразил чертите им. Вазов. обезобразявам се, обезобразя се възвр. и страд.
|