обезоръжàвам, -аш, несв.; обезоръжà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Отнемам оръжието на някого. С партизаните шега не бива. Промъкнали се тихичко до постовете, обезоръжили ги. М. Марчевски. 2. Прен. Книж. Отнемам някому възможността за противодействие, съпротива или възражение. Искреният тон на момъка, изражението на мургавото му лице внушиха доверие на госпожа Касапска и обезоръжиха упорството да крие Цонка. Вазов. Но непреклонната решителност на внука му го обезоръжи. Вазов. обезоръжавам се, обезоръжа се страд.
|