обезпечàвам, -аш, несв.; обезпечà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. (рус.). Книж. 1. Осигурявам на някого необходимите средства и условия за живот. Светослав с голяма радост прие баща си... Той го посели в една отдалечена област на България, дето го обгради с големи почести и му обезпечи приятен и охолен живот. Вазов. 2. Направям осъществяването на нещо напълно възможно, сигурно; осигурявам. 3. Остар. Предпазвам от нещо неприятно. Неволно безпокойство го обзе при мисълта за опасностите, които се крият за минувача из подобни подземия, дето никакви подпорки не го обезпечават от случайното срутване на земята. Вазов. Нахрани гладния и познайника, за да изпълни една човешка длъжност, а предаде бунтовника, за да обезпечи себе си от неприятности. Вазов. обезпечавам се, обезпеча се страд.
|