обезпокоѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни. прил. Който внушава безпокойство; тревожен. Той не чувстваше някакви особени болка, нямаше огън, само това изстиване на краката и слабият пулс бяха обезпокоителни. Л. Стоянов. Все пак Стотелов искаше да разбере истината и ако има нещо обезпокоително, да вземе мерки. Д. Добревски.
|