обезпокоя̀вам, -аш, несв.; обезпокоя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Нарушавам спокойствието на някого; разтревожвам. Но и до обед никакъв признак от опасност не идеше да ги обезпокои. Вазов. Но един въпрос го обезпокои и изпълни душата му с тревога. Вазов. обезпокоявам се, обезпокоя се страд.
|