обезсѝлвам, -аш, несв.; обезсѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отнемам напълно силите на някого или нещо; правя безсилен, изтощавам, омаломощавам. Една тъпа, неопределена болка се подигаше в душата му, ломеше всичките му стави, обезсилваше го и го отчайваше. Йовков. Жельо отиде да помогне на Петра: той обезсили изведнъж Татарчето, като го удари в кръста. Блъсков. 2. Книж. Направям нещо да престане да е в сила, да престане да важи. Законът обезсилва наредбите. обезсилвам се, обезсиля се страд.
|