обезсмъртя̀вам, -аш, несв.; обезсмъртя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Направям някого или нещо да стане безсмъртно; увековечавам. Войската беше вече обезсмъртила героя, като нарекла с името му тепето..., дето падна храбрият капитан. Вазов. обезсмъртявам се, обезсмъртя се страд.
|