обезсърчàвам, -аш, несв.; обезсърчà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Лишавам някого от вяра в себе си и в собствените си сили или от вярата в осъществяването на нещо; обезкуражавам, обезверявам. Четири пъти той е довеждал тази си работа до край и четирите пъти тя е унищожавана от пожар или вода... Но тия случайности не са обезсърчили упорития труженик. П. П. Славейков. обезсърчавам се, обезсърча се страд. Здравето ми се повреди, аз се обезсърчих; реших да напусна. Вазов.
|