обезумя̀вам, -аш, несв.; обезумèя, -èеш, мин. св. обезумя̀х, прич. мин. св. деят. обезумя̀л, -а, -о, мн. обезумèли, св., непрех. Изгубвам разсъдъка си, ставам безумен; полудявам. Той на стари години обезумял. || Прен. При силно чувство, афект ‒ временно изгубвам способността да разсъждавам, да действам разумно, ставам като безумен. Когато Вълчан се върна вкъщи обезумял от болка и срам, той не мислеше за нищо друго, освен за мъст. Йовков. Старецът тичаше обезумял от отчаяние. Елин Пелин.
|