обектѝвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който съществува вън от нас и независимо от нас; реален. Противоп. субективен. Материята е обективна реалност, която съществува извън нас и независимо от нашето съзнание. Обективни условия. Обективни причини. 2. Който не се влияе от нещо при решение на някакъв въпрос или при даване на преценка; безпристрастен, справедлив. Аз се мъчих... да бъда обективен, т. е. да не вплитам мои, лични мнения във въпросите, които излагах в статията си. П. П. Славейков. || Който е резултат на безпристрастно отношение към нещо. Обективна преценка. □ Обективна истина ‒ такова съдържание на човешките представи, което правилно отразява реалната действителност и не зависи от субекта, от човешкото съзнание.
|