обèлвам, -аш, несв.; обèля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Махам кората на плод, дърво и под.; олющвам. Листата са ошмулкани, на места дори клоните са обелени. Има изпочупени сума вейки. Г. Караславов. Обелвам ябълка. || Одирам, ожулвам (обикн. за кожа). На коляното кожата е обелена от удар. Йовков. Обувките му бяха обелени от камъните, почервенели, отдавна небоядисани. Виждаше се, че туристът беше извървял много път. Хар. Русев. обелвам се, обеля се страд. □ Не обелва зъб ‒ не продумва ни дума.
|