обèсвам, -аш, несв.; обèся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Умъртвявам някого чрез бесене. Присъдата бе смърт. На другий ден, / преди зори, обесиха поета. П. П. Славейков. 2. Разг. Слагам, окачам нещо да виси. Щом влезе в бозаджийницата, обеси очилата на големия си нос и почна да разглежда нещата. Чудомир. обесвам се, обеся се възвр. и страд. „Да се обеси червеният поп! / Без кръст ‒ без гроб!“ Гео Милев.
|