обèсен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от обеся. 2. Като прил. ‒ който е умъртвен чрез обесване. По-нататък на една грамадни суха бука виси обесен човек. Елин Пелин. 3. Като същ. обесеният м., обесената ж., обесеното ср. ‒ човек, умъртвен чрез обесване. Всеки път, когато ми дойдеше наум за обесения, така болезнено ми се свиваше сърцето, като да бях зел и аз участие в смъртта му. Величков.
|