обетòван, -а, -о, прил. Книж. Обикн. в съчет. обетована земя ‒ 1. По библейското предание ‒ страната (Палестина), в която бог довел евреите от Египет, както им обещал. 2. Прен. Книж. Край, земя, в която има изобилие от блага и която обикн. представя желана цел за някого. И в бляновете за тая наука пред техните очи се е мяркала, като обетована земя, далечната Русия. П. П. Славейков. А имаме земя обетована, / където мед тече и пада мана. Ем. п. Димитров.
|