обецà ж. Украшение, което се окачва на ушите; обица. На ушите ѝ висеха нови, още по-тежки обеци, тъй че ушите ѝ се бяха дръпнали до скъсване. Ст. Загорчинов. Тя беше отрупана със златни украшения: брошка, часовниче, бисерна огърлица и опалови обеци. Г. Велев. □ Това да ти е обеца на ухото (разг.) ‒ това да ти е за урок, та да не се повтаря нещо неприятно за тебе.
|