обзалàгам се, -аш се, несв.; обзалòжа се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Хващам се на бас, правя облог. Няма да дойде! ‒ усъмни се Елисавета. ‒ Ще дойде! ‒ каза Илия. ‒ Искаш ли да се обзаложим? А. Гуляшки. Хайде да се обзаложим, побратиме! ‒ Да се обзаложим, но на какво? ‒ рекъл онзи, що варял гостбата. ‒ Да се поборим: ако ми надвиеш, да ми земеш главата, ако ти надвия, да ти изям вечерята. Нар. прик. || Разг. Уверен съм, че нещо е така или ще стане така, както твърдя. Обзалагам, се, че той днес ще дойде.
|