обзèмам и (остар.) обвзèмам, -аш, несв.; обзèма и (остар.) обвзèма, -еш, мин. св. обзèх и обвзèх, прич. мин. страд. обзèт и обвзèт, св., прех. 1. Обхващам. Не пресякваше долу боят. И отвред / буен пламък обзел бе Загора. П. П. Славейков. Дружина, обземете го, / от ръце във ръце носете. Нар. пес. 2. Прен. За чувство, мисъл, желание и под. ‒ изцяло обхващам, обладавам. И пак дълбока нежност ме обзе ‒ / събудена от майчината обич. Вес. Георгиев. Тя просто искаше да почине... Обзе я желание да остане сама, да не вижда никого, да поживее в място, където не я познаваха. Дим. Димов. Усмихваше се на някаква хубава мисъл, която го обзе. Елин Пелин. Обзема ме малодушие. Обзема ме слабост. Обзема ме радост. Обзема ме страх. обземам се, обземам се, обзема се, oбвзема се страд.
|