обѝда ж. Думи или постъпка, които незаслужено огорчават, оскърбяват някого. Колкото и голяма да беше омразата му към Вълчана, все пак той беше стар човек и снощната плесница за него беше тежка, кървава обида. Йовков. Върху мене се изсипваха цял куп обиди, които ме унищожаваха и оскърбяваха. Елин Пелин. Давам под съд за обида. Нанасям обида. Понасям обида. || Чувството, което се изпитва вследствие на такива думи или такава постъпка. В сърцето на Добра кипеше буйно и злоба, и ревност, и обида, и омраза. Дим. Талев.
|