|
обѝден1, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от обидя. 2. Като прил. ‒ а) Който е понесъл обида, който е изпълнен с огорчение; огорчен, оскърбен. Стрина Венковица говореше с огорчение. Тя се чувстваше зле обидена. Влайков. Но Еньовите думи разраниха болката им и те се усетиха самотни, обидени и като че ли наказани. Елин Пелин. Обиден вид. б) Книж. Прен. Онеправдан. Като жива се яви пред очите ми и нейната куца, обидена инак от съдбата, ала толкова разумна дъщеря. Влайков.
обѝден2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който нанася обида, огорчение; оскърбителен. Нека да ни сочат с присмехи обидни / счупенте окови и дирите стадни / по врата ни още от хомота стар. Вазов. Обидна постъпка. Обидни думи.
|