|
обѝждам1, -аш, несв.; oбѝдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Нанасям обида; огорчавам, оскърбявам. Преследван, измъчван и обиждан от Гроздана.... той търсеше хора, които да го почитат и уважават. Йовков. Стоян продължаваше да мълчи. Но той смътно чувстваше, че тия люде искаха да го обидят, да го унижат. Дим. Талев. 2. Книж. Рядко. За природа, съдба ‒ пренебрегвам, онеправдавам. Обичай този опърпан, този несретен, но не и обиден от съдбата народ. П. П. Славейков.
обѝждам2, -аш, несв.; обѝда, -еш, мин. св. -ох, прич. мин. св. деят. обишèл, обишлà, обишлò, мн. обишлѝ; св., прех. Диал. Обикалям, обхождам, посещавам. Подранил стопан в поле да иде, / лозя и ниви сам да обиде. П. П. Славейков. Ти поспи си, аз при мойте / дружки на тлъка ще ида... / Болно пиле, не се бой ти, / пак ще до да те обида. Вазов. обиждам се, обида се страд.
|