обикновèн, -а, -о, прил. 1. Който е най-разпространен, който най-често се среща. Хляб и сол..., хляб и извара... ‒ това е най-обикновеното негово ядене и дома, и на оран, и в гората. Влайков. Други мислеха, че са намерили още по-рядък минерал, но излезе, че е обикновен червен камък. Йовков. Обикновената захар се среща в много плодове, но особено много в захарния тръст и в главите на захарното цвекло. || Който често се случва, става; всекидневен. Че какво особено има тук?... Най-обикновеното и банално посещение, каквито стават хиляди в София! Вазов. Обикновена история. 2. Който с нищо не се отличава, който не изпъква с някакви качества или особености; неизключителен. Можеше да се заключи, че вълкът не е от обикновените, а ще е някой много голям. Йовков. Днешният ден, макар и обикновен делничен ден, беше великолепен. Елин Пелин. Обикновени хора. 3. Който е общоприет или става при определени обстоятелства; обичаен. Един от чиновниците ми зададе обикновените в случая въпроси за името ми. Величков. Пожарът беше заловил две съседни къщи... Заедно с това и бъркотията, в подобни минути обикновена, растеше. Вазов. || Редовен. Странджата беше сготвил вече обяда за обикновените си посетители ‒ хъшове. Вазов. Обикновено народно събрание. □ Обикновено (абсолютно) мнозинство ‒ при гласуване: повече от половината гласове на участващите в гласуването.
|