обикòлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който води към определена точка, но не пряко, а като заобикаля. □ Обиколен билет (остар.) ‒ специален билет за пътуване по железен и речен път, когато пътуването има характер на обиколка и се допускат прекъсвания в междинните гари или пристанища.
|