обѝлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е в голямо количество; изобилен. Що гроздове ‒ червени, жълти, бели! / По всякоя лоза обилен плод. К. Христов. Това лято плодородието беше добро, при хубаво време и обилна влага се привършиха и есенните сеитби. Йовков. Обилен пот обля челото му. Вазов. Снегът оставаше само по гребена, дето обилната светлина го правеше да изглежда по-бял. Ем. Станев. Обилна храна. Обилни сълзи.
|