òбир м. Кражба на много неща; грабеж. Тираните, бесни, върлуваха веч. /... Днес пламнала плевня, утре воденица. / Обири и даждья, грабеж, произвол. Вазов. Есенно време... излизаха разбойници и ставаха обири ‒ това беше вярно. Йовков.