|
обѝрам1, -аш, несв.; оберà, -еш, мин. св. обрàх, св., прех. 1. Бера, събирам всичко. Там са нацъфтели много цветя. ‒ Всичките ще оберем. Влайков. Прехвърлят се през плета в самото градинче и като обират там падналите ябълки, бързо избягват навън. Влайков. Жена му обираше бърже сметта и праха по пода. Кр. Велков. Обраха лозята. обирам се, обера се страд. □ Обирам каймака (разг.) ‒ получавам, вземам от нещо най-хубавото. Обирам лаврите (книж.) ‒ спечелвам най-много похвали. Обирай си крушите (парцалите) (пренебр.) ‒ махай се, отивай си от тука.
обѝрам2, -аш, несв.; оберà, -еш, мин. св. обрàх, св., прех. Извършвам обир; ограбвам. Той му каза, че го срещнали разбойници и го обрали. Йовков. През една нощ обра касата и открадна цялата събрана сума. Елин Пелин. Обрали ми са всичките дрехи, моите и Бръчковите. Вазов. обирам се, обера се страд.
|