обѝстрям, -яш, несв.; обѝстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да стане бистро; избистрям. Обистрям вино. 2. Правя нещо да стане ясно; изяснявам. Сутринта Витоша беше толкова близко ‒ / ... / а небето блести ‒ мигар другаде има / тъй обистрено, толкова синьо небе? Вес. Георгиев. 3. Прен. Правя нещо да стане ясно отчетливо; прояснявам. И всяка направена крачка му обистряше ума, всяко доближаване до работата му подсказваше какво да прави. Д. Немиров. Нов свят, примамлив и интересен, се откриваше за Казака. Всекидневната дружба с Фиката и Павля обистряше погледа му за много нещо. Г. Караславов. обистрям се, обистря се страд. Тоз миг се мисълта в смутената глава на Даскала обистри, дигна глас / и продължи. К. Христов. Доде се не размъти водата, не се обистря. Погов. Небето се обистри, няма вече облаци по него.
|