обитàвам, -аш, несв., прех. Постоянно живея в дадено място, къща и др.; населявам. Затворът беше препълнен със затворници ‒ над две хиляди души. Имаше тук люде от всички народности, които обитаваха турската империя. Дим. Талев. Ела! От бряг на бряг, в страни далечни / аз ще те разведа; ще ти покажа / всички върхове „планински, гдето / крилатий цар, орелът обитава. Михайловски. обитавам се страд. Останалите къщи се обитаваха повече от Радоиловите другари. Вазов.
|