обитàем, -а, -о, прил. За къща, сграда ‒ който е годен за живеене. Лявото крило (на къщата)... бе разрушено от бомба..., но останалата ѝ част бе обитаема. Дим. Димов. || В който се живее, в който има жители; населяван, обитаван. От двете страни на улицата сивееха сградите,... без светлина и без изгледа на живи обитаеми домове. Д. Добревски. Обитаем остров.
|