обичàен, -àйна, -àйно, мн. -àйни, прил. 1. Който е обикновен, привичен, редовен, постоянен. Щом влезе, Прангата, след обичайното живо-здраво, захване любезно да го запитва за поминъка. Влайков. Обхваща ни обичайното нетърпение ‒ да излезем навън, по-скоро да бъдем в града, в който най-после сме дошли и за който толкова много сме чели. Н. Фурнаджиев. И той носи на главата си обичайния островръх калпак, каквито носят повечето мъже във Ведрово. А. Гуляшки. Обичайна походка. 2. Който става по обичай или е установен по обичай. Сега обаче това потурчване ще бъде придружено и от обичайните в случая обреди. Хр. Ясенов. □ Обичайно право ‒ съвкупност от обичаи, които държавата признава за правни норми.
|