обичàй, -àят, -àя, мн. -àи, м. 1. Специални действия, установени по традиция и влезли дълбоко в бита на народа. Като се разсъмна, дойдоха деца от кумците, та донесоха, според обичая, от всяка кумица кравай, червени яйца и палур с ракия. Влайков. Тача, спазвам народните обичаи. Сватбени обичаи. Погребални обичаи. || Традиционно установени правила на обществено поведение; традиция. Селяни и селянки от Лакатник ни срещат с поздравите: „добър ви ден“ и „добра ви среща“! Хубав е този народен обичай у нас. Вазов. Понеже синовете му нарушаваха стария обичай да ядат всички заедно на софрата..., то и старецът не сядаше редовно. Елин Пелин. Наздравиците заследваха една след друга, те се правеха седешката, по тогавашния обичай. Вазов. Съобразих се, че тя желае да ѝ предплатя половината наем, както е обичаят. Вазов. 2. Само ед. Навик, привичка, свойствена на някого. Той имаше обичай да си седи вън на улицата, на пейката под бялата стена на къщата си. Йовков. По обичая си той наведе поглед надолу, преди да заговори. Ст. Загорчинов. Веждите ѝ се сключиха, както ѝ бе обичай, щом някаква мисъл тегнеше на душата ѝ. Ст. Загорчинов.
|