|
òбичен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Който буди чувства на обич; обичлив. Лалка беше твърде обична, кротка и добросърдечна. Вазов.
обѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е обичан, когото обичат; любим. Найден, в горещината на младостта и с героизъм, който се равнеше само с любовта му към болния и обичен баща, се залови с мъчната си задача. Вазов. Аз седнах пак на обичното си място: на прага. Ст. Чилингиров. Обичен другар. Обично ядене Обична работа.
|