обкѝчвам. -аш, несв.; обкѝча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Кича нещо от всички страни или цялата му повърхност. Жените и девойките носеха цветя. Те спираха партизаните и като подбираха по няколко стръкчета от букета, с топла майчина и сестринска любов обкичваха гърдите на народните борци. К. Ламбрев. В подножието на скалата бликаше изворче и се разливаше в малко езерце. Бреговете му бяха обкичени със здравец и папрат. Орлин Василев. обкичвам се, обкича се възвр. и страд.
|