обковàвам, -аш, несв.; обковà, -èш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Като кова, покривам повърхността на нещо, обикн. с метал. Това бяха цели крепости. Силна стража вардеше дебелите им стени и големите обковани с желязо порти. Ст. Загорчинов. Пред иконата... висеше голямо кандило от слонова кост, обковано със старо сребро. Вазов. Прозорецът зееше с изпочупени стъкла, но беше обкован с яка желязна мрежа. Дим. Димов. Реши да повика майстори... да обковат тавана с дъски. Дим. Талев. || Обграждам някакъв предмет около. Той вдигна очи към Светата Майка, чийто образ, обкован в злато, кротко гледаше между двете лилави крилца на копринената завеска. Елин Пелин. обковавам се, обкова се страд.
|