обкръжèние, мн. -я, ср. 1. Воен. Обсада на бойна част от всички страни с неприятелска войска. Ако не бе извършено широко предварително разузнаване за движението на противника, партизаните можеха да попаднат в обкръжение на цели полкове и дивизии от войска и жандармерия и да бъдат унищожени. К. Ламбрев. Намирам се в обкръжение. 2. Книж. Това, което обкръжава от всички страни; околна обстановка.
|