облагородя̀вам, -аш, несв.; облагородя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Направям нещо да стане по-благородно, по-изискано, по-възвишено. Изкуството е дар божествен / за человешкий род и слава, / народите велики прави, / сърцата облагородява. Вазов. Музиката облагородява човека, разпалва го, възнася го. Йовков. 2. Подобрявам сорт на растение. Облагородявам овощни дървета. Облагородена ябълка. облагородявам се, облагородя се страд.
|