обладàвам, -аш, несв.; обладàя, -àеш, мин. св. -àх, св., прех. Книж. 1. Само несв. Имам, притежавам някакво качество, признак, свойство обикн. положително. Прост и съвсем безграмотен, както всички тогавашни селяни, той обладаваше хитър ум, заедно с голяма храброст и жажда за юнашки подвизи. Вазов. Гой обладава голям поетически талант. 2. За някакво чувство, състояние, мисъл и под. ‒ обхващам, обземам, овладявам. Тая мисъл, която всецяло го обладаваше, когато беше пиян, не го отпущаше вече и когато беше трезвен. Елин Пелин. Тия пламенни размишления го поглъщаха цял, обладаваха всичкия му духовен мир и не даваха достъп на друго чувство, на друг интерес. Вазов. Сега, като чу гласа на Ния, същият гняв, същата тъга пак облада сърцето му. Дим. Талев. Злоба и негодувание го облада. Дълбока скръб обладава всички. обладавам се, обладая се страд.
|