облакътя̀вам се, -аш се, несв.; облакътя̀ се, -ѝш си, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Облягам се на нещо с лакът. Момичето не отговори. Облакъти се на прозореца, подпря с длан брадичката си и дълго и замислено се загледа към пътната врати. Хар. Русев. Облакътен на масата, усмихнат, той наблюдаваше веселия народ наоколо. Йовков.
|