òбласт, -ттà, мн. -и, ж. 1. Голяма част от държава, територия, страна. Император Ватацес му отнема всичките области в Тракия и Македония, спечелена от баща му след Клокотнишката победа. Вазов. || Остар. Голяма административно-териториална единица. Софийска област. Пловдивска област. 2. Район, предел, в който е разпространено някакво явление или който се отличава със свои характерни особености; зона, пояс. Вулканична област. Средиземноморска област. 3. Част от организма на човек около някой орган. Болки в областта на сърцето. Коремната област. 4. Прен. Определен кръг на знания, дейност, отрасъл от науката, изкуството и др. Отначало ние говорим на политически теми, а после минаваме в областта на литературата. Кр. Кюлявков. Напредък във всички области на стопанския и културен живот.
|