òбластен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Остар. Който е свързан с управлението на област като административна единица. Областен началник. Областен управител. 2. Езикозн. Остар. За дума, израз ‒ който е характерен само за известна област и не е свойствен на литературния език; диалектен. Областни дума. Областен израз.
|