òблачен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За небе ‒ покрит с облаци. Нерадостният есенен пейзаж на селото му се видя грозен като никога. Безлистни клонести дървета..., облачно небе, намръщено и слупено над кръгозора. Елин Пелин. 2. За време ‒ през който небето е покрито с облаци. Още от утринта денят беше облачен, навъсен, студен. Г. Райчев. Облачно време.
|