облекчàвам, -аш, несв.; облекчà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане по-леко; освобождавам от тежест. Конят теглеше с мъка двуколката нагоре. За да облекчи товара му, Стефан слезе и тръгна пеш. Дим. Димов. Отстъпва на Никола част от хляба си или пък в походите, за да го облекчи, носи понякога пушката му. Йовков. 2. Прен. Правя нещо по-малко трудно, по-малко тежко; улеснявам, подпомагам. Машините хем по-добре изорават земята, хем облекчават труда на хората, хем увеличават добивите. Кр. Григоров. Това облекчи положението му. || Прен. Успокоявам, уталожвам. Сълзите облекчават даже и безнадеждните горести. Вазов. Лекарството облекчи болките на болния. облекчават се, облекча се страд.
|