облèчен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от облека. 2. Като прил. ‒ който е с дрехи. Една млада жена стоеше там, облечена в бяло и с бяла кърпа на главата си. Йовков. Облечен с нов костюм. Добре облечен човек. || Обр. Той се спря там и се вгледа в светлото ширине..., във Витоша, осияна от слънцето с върхове още облечени със снегове и преспи. Вазов.
|